Nov 22, 2005, 12:35 AM

Без обич

  Poetry
1.4K 0 4

Без обич

Аз молих те до болка
да ме оставиш сама,
но нима ти не разбра,
че нужен си ми точно сега?!

Моето сърце се скита
тебе дири във нощта,
търси твоята усмивка,
твоя смях и топлина.

Навсякъде мина,
навсякъде разпита,
но тебе те няма,
обичта ти къде ли е скрита?!

Как без тебе ще живея,
как сега ще продължа?
Теб винаги ще желая,
за теб винаги ще горя!

Ела при мен, ела сега,
ела да стоплиш моята душа,
че без любов сърцето загива
и без обич душата умира!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Томицина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е и на мен,даже много.Просто казах какво ми направи впечатление.Не си налагам мнението-определено съм по-неопитна
  • на мен ми харесва!
  • Браво,хубаво е!
    Но забелязах,че използваш много стандартни рими,от които повечето ти стихове придобиват еднакво звучене.Разчупи малко стила,например не е задължително да се придържаш към четиристишието.Импровизирай и направи нещо по-необичайно.Сигурна съм че можеш
    Като цяло по-голямата част от нещата ми харесват,но мисля че в бързината да напишеш повече,претупваш някои малки детайли,които понякога се оказват важни за спояването на текста

  • Обърни внимание на лексиката.
    Ако искаш да се развиваш професионално избягвай чалга-клишетата душа-съдба-сама-сега-нощта-боли-гори....
    Имаше някъде една статия на Гео Милев по този въпрос.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...