Дивият копнеж на времето,
с ярост да осуети безсилието
на радостта ми е в свойто утро...
Бягам през поле от мисли,
следвани от голите мечтания
и посрещам сърдечните си бури,
които са до кръв омаломощени...
И те виждам, без очи да съм отворила...
Аз те усещам със слуха на копнежа,
така силно се вливаш в натровената
ми от терзания душа,
а целувки, като огън желани, ...