Oct 21, 2008, 9:55 PM

Без очи

  Poetry » Other
630 0 1

Дивият копнеж на времето,
с ярост да осуети безсилието
на радостта ми е в свойто утро...
Бягам през поле от мисли,
следвани от голите мечтания
и посрещам сърдечните си бури,
които са до кръв омаломощени...
И те виждам, без очи да съм отворила...
Аз те усещам със слуха на копнежа,
така силно се вливаш в натровената
ми от терзания душа,
а целувки, като огън желани,
се забиват сякаш остри пирони
по устните ми нецелуващи
И те виждам, без очи да са отворени...
Разплети пуловера ми от бодливи прегръдки
и смело чакай на живота есента.
Погледни се през непрозрачния прозорец
на автомобила на душата си и виж
как раздирам въздуха със страстни и
безстрастни злободневни мисли,
гонещи задремалите капки на
последния ти мъжки нагон...
Вече не те виждам, защото
очи  съм  отворила...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С обич от мен за вас All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...