вярвам само на собствените си илюзии 
но мои и са и всички истини 
не си струват доказването, 
а да ги показвам смисъл има ли? 
да речем, че се предам на разни факти 
да речем, че загубя личността 
какво ще последва? 
ерудираност? може би - 
а усилието да търся аз сама? 
аз обичам да се губя в мрака,
да търся в нищото искра 
но да се доказвам с пламъка 
на мои думи? пред кого бих аз сторила това? и по-важното - защо?
аз не съм праведна овчица, 
и не търся от фактите блага 
да се уповавам на чужди думи
в разни безпочвени диспути,
в разни крясъци да губя ум,
да губя път - логичен или не 
да се пуля с очи, да презирам 
аз не искам - не искам. 
и толкова; 
толкова е просто това 
разбирате ли? 
или може би 
тук е нужен факт? 
да стъпя върху чужда почва 
се налага - може би, 
но заради кого? заради вас? 
нека друг да прежали себе си
някоя друга, да речем, овца 
да пасе безпочвените ви 
анализи 
и да се врича и кръсти във 
чуждите слова