вярвам само на собствените си илюзии
но мои и са и всички истини
не си струват доказването,
а да ги показвам смисъл има ли?
да речем, че се предам на разни факти
да речем, че загубя личността
какво ще последва?
ерудираност? може би -
а усилието да търся аз сама?
аз обичам да се губя в мрака,
да търся в нищото искра
но да се доказвам с пламъка
на мои думи? пред кого бих аз сторила това? и по-важното - защо?
аз не съм праведна овчица,
и не търся от фактите блага
да се уповавам на чужди думи
в разни безпочвени диспути,
в разни крясъци да губя ум,
да губя път - логичен или не
да се пуля с очи, да презирам
аз не искам - не искам.
и толкова;
толкова е просто това
разбирате ли?
или може би
тук е нужен факт?
да стъпя върху чужда почва
се налага - може би,
но заради кого? заради вас?
нека друг да прежали себе си
някоя друга, да речем, овца
да пасе безпочвените ви
анализи
и да се врича и кръсти във
чуждите слова