ForeverYoung (Ива Колева)
11 8
6 мая 2011 г., 23:17

Без рима 

  Поэзия
1143 0 15

Римува ми се времето, в което
деля сълзата си и сричам Бога.
Издишам спомените на сърцето
и дъх по дъх надига се тревога

дали такава рима е възможна,
щом теб те има пролетен до бяло.
И с дъжд по миглите, пък и по кожата,
която вече мене е избрала.

Римува ми се. Разделих сълзата.
Нахраних пролетта. Зачетох Бога.
Изглежда, съм се справила, но вятър
отнесе тебе, миглите, тревогата.

Останах си с предчувствието за рима,
което, казват, топлело понякога.
 Е, да, за да те има, да ни има,
е нужно чувство: римата на вятъра.

© Ива Колева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??