9 мар. 2020 г., 03:28

Без рози

Поэзия

1.1K 5 11

Не ми носи цветя откъснати
за женски празници – обречени!
Но докосни ме с нежни пръсти
събрали в шепичка морето ни.

Ах, как ухае розата на славея...!
От нея нося трънчето в петата,
за празниците с краткото заглавие,
извадили от делника жената...

Подаръци?! Смених си очилата.
"Обичам те" – на купичката пише.
Не питам: "До Луната и обратно?!"
... така без рози супата мирише.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Дани, радвам се, че ти е харесало стихчето. Поздрави и от мен!

2020-03-19T07:44:12+02:00
dansyto (Данаил Таков)

Прекрасен финал, Краси! Поздравления за творбата!

2020-03-11T22:41:27+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Сетих се за една реплика от българска театрална постановка: "първо да си осигурим лукса, а после ще мислим за насъщния..." Ивайло Христов беше в ролята. Обичам подаръци, Генек- да се изяде, изпие, или да се изживее, по възможност тугедър Благодаря ви!

2020-03-11T01:24:54+02:00
генек (Георги Коновски)

Къде ги тия жени, дето не щат подаръци?
„Хареса ми.
За чашите и чиниите с усмивка - ако ги намеря, пред мен цял ден ще е смях.

2020-03-10T11:04:21+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Душевно откровение.
Красиво!

2020-03-10T06:05:13+02:00