Без смисъл
Черният мрак ме обгръща,
луната ме гледа със жал.
Дори и самотната къща
изпитва към мене печал.
Цветята оклюмаха снощи,
вода не им сипах, не искам.
Та как да им вдъхна живота,
щом вътре в сърцето ми липсва
някакво чувство - добро или лошо,
все тая, поне да го има.
Да знам, че съм жива (все още) ,
а не празнота незначима.
Как искам отново да чувствам!
Да пия живота прекрасен!
Цветята с вода биха възкръснали.
Нека живеят на моето място.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теди Все права защищены
