Без смисъл
Черният мрак ме обгръща,
луната ме гледа със жал.
Дори и самотната къща
изпитва към мене печал.
Цветята оклюмаха снощи,
вода не им сипах, не искам.
Та как да им вдъхна живота,
щом вътре в сърцето ми липсва
някакво чувство - добро или лошо,
все тая, поне да го има.
Да знам, че съм жива (все още) ,
а не празнота незначима.
Как искам отново да чувствам!
Да пия живота прекрасен!
Цветята с вода биха възкръснали.
Нека живеят на моето място.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Всички права запазени
