19.02.2010 г., 16:00 ч.

Без смисъл 

  Поезия » Друга
656 0 4

Черният мрак ме обгръща,
луната ме гледа със жал.
Дори и самотната къща
изпитва към мене печал.
Цветята оклюмаха снощи,
вода не им сипах, не искам.
Та как да им вдъхна живота,
щом вътре в сърцето ми липсва
някакво чувство - добро или лошо,
все тая, поне да го има.
Да знам, че съм жива (все още) ,
а не празнота незначима.
Как искам отново да чувствам!
Да пия живота прекрасен!
Цветята с вода биха възкръснали.
Нека живеят на моето място.

© Теди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??