Не искам веч любови и разлъки
И огнени и страстни недоизживяни бури
Не искам да затварям във сандъци
Чувства, глас любим изпепелени в звуци
Не искам бавно спомените да изгарят
С надежда мъртва да живея във заблуда
Не искам нощите ми всичко да изплачат
И сънища безумни след себе си да влачат
Не искам да опитвам душата да закърпя
След теб не искам да обичам други
И туй сърце на милион места пробито
За теб ще бие някъде дълбоко скрито
© Десислава Николова Все права защищены