Без теб
1.3K
0
1
Денят е тъжен и мрачен
и моята стая е в мъгла обляна.
Студът обгръща мен,
а ти си толкова студен.
Обичам те, жадувам те сега,
както жаден човек се моли за капчица вода.
Боли в мен, боли сърцето
и страда в полето,
в което го сложи
и за век ме наложи
да скитам, да страдам.
Без теб и любовта,
от срам и без срам,
да крещя в самота.
И дъното стигнах,
а ти се обърна,
вместо ръка да ми подадеш.
Изсмя се в моето лице
и разби на парчета
остатъка от моето сърце!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Антонова Все права защищены
много тъжно,но истинско.Животът продължава!