Удавих се,
но ти не беше там,
горях на клада
и във пропаст бях,
но ти не бе и там.
Какво ли още
сама не преживях
и ти едва ли бил си там.
Сега отровата
в кръвта ми е пропила,
но моля те върви,
недей да бъдеш ти до мен,
без тебе аз живях
и след ада оживях.
© Галя Георгиева Все права защищены