Какво е без тебе света -
къща без стряха и огън,
как ще ми липсва смеха,
очите, без които не мога.
Какво е без тебе света -
морето без слънчеви чайки,
горите - със свити листа,
полята - с безцветни осанки.
Дни ще препускат безспир,
нощи ще капят в стъклата,
онемяла - небесната шир,
спътница вечна - мъглата.
Утрата ще будят се в плен,
самотни в безбрежна галера,
днес - ще оглежда се в мен,
утре - ще бъде ми вчера.
Какво е живота без теб
със сива и скучна фасада,
безвкусен насъщният хляб,
душата - угаснала клада.
© Красимир Трифонов Все права защищены