Без теб всичко е мъгла,

                     без теб и радостта е тъга.

                     Без теб жива ли съм, не знам,

                     без теб със сълзи деня започвам!

                     Слънцето в облаци е скрито,

                     въздух нямам даже на открито.

                     Като цвете, чакащо дъжда,

                     без теб боли даже и в съня.

                     Нощта пак за теб говори,

                     сърцето няма сили да се бори.

                     Примката все повече се затяга,

                     душата ми е вече омаляла.

                    Всеки час пия отрова,

                    отровата на тази любов...

                    Горчивината къде да заровя

                    и без теб да живея този живот?

                    Цветен и красив беше всеки миг,

                    пиша пак за теб стих след стих...

                    Душата си искам да изпиша,

                    тази любов да опиша.

                   Никой няма сила да ме спаси,

                   единствено и само ти...

                   Надеждата нощем ме приспива,

                   и споменът за онази нощ красива!