13.03.2014 г., 11:49

Без теб

886 0 0

                     Без теб всичко е мъгла,

                     без теб и радостта е тъга.

                     Без теб жива ли съм, не знам,

                     без теб със сълзи деня започвам!

 

                     Слънцето в облаци е скрито,

                     въздух нямам даже на открито.

                     Като цвете, чакащо дъжда,

                     без теб боли даже и в съня.

 

                     Нощта пак за теб говори,

                     сърцето няма сили да се бори.

                     Примката все повече се затяга,

                     душата ми е вече омаляла.

 

                    Всеки час пия отрова,

                    отровата на тази любов...

                    Горчивината къде да заровя

                    и без теб да живея този живот?

 

                    Цветен и красив беше всеки миг,

                    пиша пак за теб стих след стих...

                    Душата си искам да изпиша,

                    тази любов да опиша.

 

                   Никой няма сила да ме спаси,

                   единствено и само ти...

                   Надеждата нощем ме приспива,

                   и споменът за онази нощ красива!

 

                     

                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евелина Велинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...