Mar 13, 2014, 11:49 AM

Без теб

  Poetry » Love
885 0 0

                     Без теб всичко е мъгла,

                     без теб и радостта е тъга.

                     Без теб жива ли съм, не знам,

                     без теб със сълзи деня започвам!

 

                     Слънцето в облаци е скрито,

                     въздух нямам даже на открито.

                     Като цвете, чакащо дъжда,

                     без теб боли даже и в съня.

 

                     Нощта пак за теб говори,

                     сърцето няма сили да се бори.

                     Примката все повече се затяга,

                     душата ми е вече омаляла.

 

                    Всеки час пия отрова,

                    отровата на тази любов...

                    Горчивината къде да заровя

                    и без теб да живея този живот?

 

                    Цветен и красив беше всеки миг,

                    пиша пак за теб стих след стих...

                    Душата си искам да изпиша,

                    тази любов да опиша.

 

                   Никой няма сила да ме спаси,

                   единствено и само ти...

                   Надеждата нощем ме приспива,

                   и споменът за онази нощ красива!

 

                     

                     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евелина Велинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...