17 июл. 2007 г., 23:33

Без Теб

1.8K 1 2

Сега, когато Теб те няма,
мрачно, тъжно е небето,
скръбта и болката голяма
чак не се побират във сърцето.

Не зная с липсата дали ще свикна
и с празнотата на без Теб прекаран ден,
но друг не ще аз тъй обикна
във този свят така студен...

Единствено ще ме огрява
споменът за всеки светъл миг,
за всяка прашна снимка,
запечатала и Твоя лик.

Ще помня всички наши песни,
в които са събрани толкова неща -
щастливите усмивки от времена чудесни,
но и сълзи от непресъхваща тъга.

Защо не може всичко да се върне
и да усетя ТВОЙТА ТОПЛИНА...
Как бих искала да те прегърна
и да останем ВИНАГИ ТАКА!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....