Сега, когато Теб те няма,
мрачно, тъжно е небето,
скръбта и болката голяма
чак не се побират във сърцето.
Не зная с липсата дали ще свикна
и с празнотата на без Теб прекаран ден,
но друг не ще аз тъй обикна
във този свят така студен...
Единствено ще ме огрява
споменът за всеки светъл миг,
за всяка прашна снимка,
запечатала и Твоя лик.
Ще помня всички наши песни,
в които са събрани толкова неща -
щастливите усмивки от времена чудесни,
но и сълзи от непресъхваща тъга.
Защо не може всичко да се върне
и да усетя ТВОЙТА ТОПЛИНА...
Как бих искала да те прегърна
и да останем ВИНАГИ ТАКА!!!
© Мая All rights reserved.