Jul 17, 2007, 11:33 PM

Без Теб

  Poetry » Love
1.8K 1 2

Сега, когато Теб те няма,
мрачно, тъжно е небето,
скръбта и болката голяма
чак не се побират във сърцето.

Не зная с липсата дали ще свикна
и с празнотата на без Теб прекаран ден,
но друг не ще аз тъй обикна
във този свят така студен...

Единствено ще ме огрява
споменът за всеки светъл миг,
за всяка прашна снимка,
запечатала и Твоя лик.

Ще помня всички наши песни,
в които са събрани толкова неща -
щастливите усмивки от времена чудесни,
но и сълзи от непресъхваща тъга.

Защо не може всичко да се върне
и да усетя ТВОЙТА ТОПЛИНА...
Как бих искала да те прегърна
и да останем ВИНАГИ ТАКА!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...