Без теб, Любов
Здравей, Любов, ужасно закъсняла,
не те очаквах тук на моята врата.
Години минаха от нашата раздяла,
а сякаш вчера ме държеше за ръка.
Студено е навън и май че иде зима,
не стой на прага ми безмълвна, влез!
Не си се променила, само дето имаш
в косите оредели сякаш… скреж.
За мен? Аз нямам много да разкажа,
сама останах – без посока и без път.
След теб, Любов, животът ме наказа -
да не мога да се влюбя втори път.
И по–добре така! Не съм самотна,
в косите си все още раждам цветове
и нося детското във своята походка,
/по която са въздишали безброй мъже./
Сега, Любов, като птица съм - свободна
и само с нежна мисъл мога да летя,
но нощите ми са като змии отровни…
Без теб, Любов, не искам тази свобода!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
