Без теб, Любов
Здравей, Любов, ужасно закъсняла,
не те очаквах тук на моята врата.
Години минаха от нашата раздяла,
а сякаш вчера ме държеше за ръка.
Студено е навън и май че иде зима,
не стой на прага ми безмълвна, влез!
Не си се променила, само дето имаш
в косите оредели сякаш… скреж.
За мен? Аз нямам много да разкажа,
сама останах – без посока и без път.
След теб, Любов, животът ме наказа -
да не мога да се влюбя втори път.
И по–добре така! Не съм самотна,
в косите си все още раждам цветове
и нося детското във своята походка,
/по която са въздишали безброй мъже./
Сега, Любов, като птица съм - свободна
и само с нежна мисъл мога да летя,
но нощите ми са като змии отровни…
Без теб, Любов, не искам тази свобода!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
