byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Nov 26, 2009, 1:35 PM

Без теб, Любов 

  Poetry » Love
985 0 15



Здравей, Любов, ужасно закъсняла,

не те очаквах тук на моята врата.

Години минаха от нашата раздяла,

а сякаш вчера ме държеше за ръка.

 

Студено е навън и май че иде зима,

не стой на прага ми безмълвна, влез!

Не си се променила, само дето имаш

в косите оредели сякаш… скреж.

 

За мен? Аз нямам много да разкажа,

сама останах – без посока и без път.

След теб, Любов, животът ме наказа -

да не мога да се влюбя втори път.

 

И по–добре така! Не съм самотна,

 в косите си все още раждам цветове

и нося детското във своята походка,

/по която са въздишали безброй мъже./

 

Сега, Любов, като птица съм - свободна

и само с нежна мисъл мога да летя,

но нощите ми са като змии отровни…

Без теб, Любов, не искам тази свобода!


© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??