3 окт. 2009 г., 13:23

Без вина виновна

818 0 3

Последен шанс със теб направих,

за да стопя последната надежда

и любовта, и мъката удавих

във чашата с кафе на среща.

 

Единствено ще те помоля,

короната ми - да я върнеш,

излъга с нея доста хора,

сега без титла ще си тръгнеш.

 

На шкафчето ми да блести,

добре е, винаги да ми напомня -

как лицемерно с нея се сдоби,

а мен остави без вина виновна.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мдаааа... Какво да ти кажа..
    Поздрави за стиха!!
    Вземи си короната!!!
    Отива не на шкафчето, а на главата ти!
  • Прочетох всичко от теб.Прекрасна си!
  • И аз като Велизар се зачетох в твоите стихове и наистина ми харесаха ! Надявам се да продължаваш да твориш все така пленяващо за читателите Успехи !

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...