3 окт. 2009 г., 13:23

Без вина виновна

819 0 3

Последен шанс със теб направих,

за да стопя последната надежда

и любовта, и мъката удавих

във чашата с кафе на среща.

 

Единствено ще те помоля,

короната ми - да я върнеш,

излъга с нея доста хора,

сега без титла ще си тръгнеш.

 

На шкафчето ми да блести,

добре е, винаги да ми напомня -

как лицемерно с нея се сдоби,

а мен остави без вина виновна.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мдаааа... Какво да ти кажа..
    Поздрави за стиха!!
    Вземи си короната!!!
    Отива не на шкафчето, а на главата ти!
  • Прочетох всичко от теб.Прекрасна си!
  • И аз като Велизар се зачетох в твоите стихове и наистина ми харесаха ! Надявам се да продължаваш да твориш все така пленяващо за читателите Успехи !

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...