16 февр. 2014 г., 15:21

Без време

906 0 0

 

Ще ме прекърши животът без време.

Не животът. Но може би ти.

Ти, който душата ми взимаш

и нагло крадеш ме. Почти.

 

Като бръшлян се увиваш край мене.

Като лоза аз по тебе пълзя.

Сто гряха и все непростени,

и тебе, и мене гнетят.

 

Търкулвам се като бенка по тебе.

Неизлечимо да оставя следи.

Узнават си кръста без време

пустите женски души.

 

Ще те погуби животът без време.

Не животът. Но може би аз.

Аз, която съм дяволско семе.

Знаеш ме. Казвам се Страст.  

 

Раздираш ми бялата риза,

в душата да оставиш следи.

На сладост е някой орисал

тъмните мъжки гърди.

 

Ще ни погуби животът без време.

Не животът. А ние сами.

От крадена любов обгорени.

Живи сме. Но само почти...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слънчево Момиче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...