16.02.2014 г., 15:21 ч.

Без време 

  Поезия » Любовна
658 0 0

 

Ще ме прекърши животът без време.

Не животът. Но може би ти.

Ти, който душата ми взимаш

и нагло крадеш ме. Почти.

 

Като бръшлян се увиваш край мене.

Като лоза аз по тебе пълзя.

Сто гряха и все непростени,

и тебе, и мене гнетят.

 

Търкулвам се като бенка по тебе.

Неизлечимо да оставя следи.

Узнават си кръста без време

пустите женски души.

 

Ще те погуби животът без време.

Не животът. Но може би аз.

Аз, която съм дяволско семе.

Знаеш ме. Казвам се Страст.  

 

Раздираш ми бялата риза,

в душата да оставиш следи.

На сладост е някой орисал

тъмните мъжки гърди.

 

Ще ни погуби животът без време.

Не животът. А ние сами.

От крадена любов обгорени.

Живи сме. Но само почти...

 

 

 

 

© Слънчево Момиче Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??