Ще ме прекърши животът без време.
Не животът. Но може би ти.
Ти, който душата ми взимаш
и нагло крадеш ме. Почти.
Като бръшлян се увиваш край мене.
Като лоза аз по тебе пълзя.
Сто гряха и все непростени,
и тебе, и мене гнетят.
Търкулвам се като бенка по тебе.
Неизлечимо да оставя следи.
Узнават си кръста без време
пустите женски души. ...