16 сент. 2014 г., 13:24

Без заглавие

1K 0 4

Ще ти бъда това, което отдавна си чакал -

синя болка, която не ти тежи,

нежна обич, разкъсала мрака.

А пък ти ме остави. Ако решиш.

 

Ще те пазя от всички проклятия.

Вместо теб ще поемам риска.

Ще направя по-светла земята.

А пък ти ме забрави. Ако поискаш.

 

Ще закърпвам с усмивка твоите минали рани.

Преди теб ще докосвам острието на ножа.

Ще събирам за тебе звезди разпиляни.

А пък ти си тръгни... Ако можеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Сертова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...