Sep 16, 2014, 1:24 PM

Без заглавие

  Poetry » Love
1K 0 4

Ще ти бъда това, което отдавна си чакал -

синя болка, която не ти тежи,

нежна обич, разкъсала мрака.

А пък ти ме остави. Ако решиш.

 

Ще те пазя от всички проклятия.

Вместо теб ще поемам риска.

Ще направя по-светла земята.

А пък ти ме забрави. Ако поискаш.

 

Ще закърпвам с усмивка твоите минали рани.

Преди теб ще докосвам острието на ножа.

Ще събирам за тебе звезди разпиляни.

А пък ти си тръгни... Ако можеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Сертова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...