Там, дълбоко в гъстия шубрак..

Там, дълбоко в гъстия шубрак, тайна пътека се крие. 

Следвам пътеката с вълнение аз,

себе си искам да открия. 

Ето, в лилавия здрач, проблясва телце на малка светулка. 

Тя е моя верен водач от времето на първата люлка.

Ще мина през детството, младостта. 

Мисля там да се позабавя.

Трябва да отдам дължимото на любовта. 

Сърцето крие толкова много красиви неща, 

които никога няма да забравя. 

Трябва да кажа и на глупостта, колко много дължа ѝ. 

Тя ме научи какво е душевна пустота, 

като резултат от това, че познавам греха ѝ. 

Аз вървя по тайна пътека, леко забавила ход. 

Пътеката следва стремително 

някакъв свой географски възход.

Тук зрелостта е. Тук са ум, душа и сърце в единение, 

приели вече живот със смирение. Но дали? 

Без съмнение това е заблуда, защото, 

виждаш ли, трябвало тъй в зрелостта

да улегне чувството за чест, радост и тъга. 

А всъщност какво е? Всичко гори!

Сърцето, душата. Умът ги държи. 

Но той се задъхва, издържа едва, 

да води нещата в тази игра. 

Пътеката стръмна все повече става. 

Ще трябва усилие, дишам едва. 

Дали, защото тази хулиганка старостта 

наднича нагло зад една ела. 

Тя винаги се крие, но пътят продължава, даже и отвъд. 

Не знам, светулката ще каже дали това е земен път.