без заглавие

17 мар. 2007 г., 21:05

Поэзия

711 0 3

И отново студ обгръща
изтощеното ми тяло.
И отново призраци се връщат
и всичко започва отначало.
Падам и пропадам,
от очите капят кървави сълзи.
Нещо старо, разпокъсано, употребено
жално аз подритвам.
Без да погледна, разбирам,
че това е сърцето ми.
Сама ли го измъчих?!
Обидите преглъщах, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

без заглавие

Искате да прочетете повече?

Предложения