17 mar 2007, 21:05

без заглавие 

  Poesía
710 0 3
И отново студ обгръща
изтощеното ми тяло.
И отново призраци се връщат
и всичко започва отначало.
Падам и пропадам,
от очите капят кървави сълзи.
Нещо старо, разпокъсано, употребено
жално аз подритвам.
Без да погледна, разбирам,
че това е сърцето ми.
Сама ли го измъчих?!
Обидите преглъщах, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??