без заглавие
И отново студ обгръща
изтощеното ми тяло.
И отново призраци се връщат
и всичко започва отначало.
Падам и пропадам,
от очите капят кървави сълзи.
Нещо старо, разпокъсано, употребено
жално аз подритвам.
Без да погледна, разбирам,
че това е сърцето ми.
Сама ли го измъчих?!
Обидите преглъщах,
а те бавно го разкъсваха.
Всеки грабеше и не връщаше.
Дадох всичко, нищичко не взех.
Сега седя пак сама в тишината,
трепереща от студ и страх.
Къде изчезнаха мечтите ми?!
Превърнаха се в падащи звезди.
Къде изчезнаха сълзите ми?!
Само ледени кристали блестят в моите очи.
Къде е смехът... лятото... денят...
Не остана нищо, абсолютно нищо.
Ням е вече в очите ми светът.
Дадох и загубих всичко,
като в зловеща хазартна игра.
Залагам себе си и получавам празнота.
Търся светлина в тъмнината,
няма да остана тук сама.
Всеки удар, който ме поваля
ме кара - по-силна - напред да продължа.
Сама поставям слънцето в небето,
сама осветявам пътя си напред,
Отчаяно аз търся нещо...
Нещо като смисъл... като цел.
Дълго се лутах, докато разбера, че смисълът не е в целта,
а в това да не се предадеш в битката.
Може да загубя и да падна победена,
но няма безпомощно ръце да вдигна.
Ще се изправя, уверена,
че някой ден победа ще постигна.
Какво ме интересува утрешният ден,
какво ме интересува, че
някой вчера към мен е бил студен.
ДНЕС съм жива
и това ми стига,
за да съм щастлива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Всички права запазени
