4 апр. 2009 г., 22:06

Без заглавие 2

640 0 1

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

 

 

Без заглавие 2.

 

Пържен мозък,

алкоболна дрога,

дроб в конвулсии,

к'во пак друсал си?

 

 

Телевизия,

и милиция.

Някой мисли ли

в комунизъма?

 

Тъжна истина,

бавно трупът изстива.

Червен байрак се вее,

нема-СМИ пространството покрива.

 

Останалото - кич е:

Футболе с киче деветка,

стиска рекламна статуетка - 

занимателна гледка.

 

Не критикувай,

не съди,

лежи, зяпай

и пърди.

 

Ти смърдиш,

съседът ти също смърди.

Защо, за Бога, недоволство се процежда

в разговорите ни?

 

Няма такова нещо,

нищо не е гнило.

Слави, Къци,

Кънчев и ние.

 

Бойко - най-добър!

Разкара концесионера.

Мозък и черва навън,

браво на бъдещия премиер!

 

Иска ми се да можех

да направя нещо!

Тествам разработки -

неизбежно.

 

Алкохолът е легален,

сèди мирен и нефелен.

Животът е преходен,

за надделените.

 

                   02.04.09

                     софия

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Братан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това "стихотворение"
    разваля настроени
    а имам чувството,
    че и изкуството.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...