31 дек. 2008 г., 18:55

(без заглавие)

786 0 1
Всичко, до което се докосна,
изтича като вода от шепите ми...
Ръцете обсъхват. Остава само споменът,
че съм държала някога вода в дях.
Остава само раната, че имали са
нещо и са го изпуснали.
Остава сухотата,
от която ме побиват тръпки...

(написано на: 19.02.1988 г.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Всичко, до което се докосна,
    изтича като вода от шепите ми..."
    Но когато се докоснеш до листа... твориш красота!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...