31 дек. 2008 г., 18:55

(без заглавие)

788 0 1
Всичко, до което се докосна,
изтича като вода от шепите ми...
Ръцете обсъхват. Остава само споменът,
че съм държала някога вода в дях.
Остава само раната, че имали са
нещо и са го изпуснали.
Остава сухотата,
от която ме побиват тръпки...

(написано на: 19.02.1988 г.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Всичко, до което се докосна,
    изтича като вода от шепите ми..."
    Но когато се докоснеш до листа... твориш красота!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...