31 дек. 2008 г., 18:55

(без заглавие)

791 0 1
Всичко, до което се докосна,
изтича като вода от шепите ми...
Ръцете обсъхват. Остава само споменът,
че съм държала някога вода в дях.
Остава само раната, че имали са
нещо и са го изпуснали.
Остава сухотата,
от която ме побиват тръпки...

(написано на: 19.02.1988 г.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Всичко, до което се докосна,
    изтича като вода от шепите ми..."
    Но когато се докоснеш до листа... твориш красота!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...