31 дек. 2008 г., 18:55

(без заглавие)

787 0 1
Всичко, до което се докосна,
изтича като вода от шепите ми...
Ръцете обсъхват. Остава само споменът,
че съм държала някога вода в дях.
Остава само раната, че имали са
нещо и са го изпуснали.
Остава сухотата,
от която ме побиват тръпки...

(написано на: 19.02.1988 г.)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Всичко, до което се докосна,
    изтича като вода от шепите ми..."
    Но когато се докоснеш до листа... твориш красота!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...