Dec 31, 2008, 6:55 PM

(без заглавие)

Poetry » Philosophical

790 0 1

Всичко, до което се докосна,
изтича като вода от шепите ми...
Ръцете обсъхват. Остава само споменът,
че съм държала някога вода в дях.
Остава само раната, че имали са
нещо и са го изпуснали.
Остава сухотата,
от която ме побиват тръпки...

(написано на: 19.02.1988 г.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

SpiDer__GirL (ДеСтиНи)

"Всичко, до което се докосна,
изтича като вода от шепите ми..."
Но когато се докоснеш до листа... твориш красота!

2008-12-31T22:31:25+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0