31 янв. 2010 г., 12:29

Без заглавие и без край за есента...

539 0 0

** Без заглавие и без край за есента... **

Неизвестен млад поет погледна плахо във зората
и сладко вдъхновение погали му душата.
Хладна есен бе се разпростряла,
жaрка песен бе запяла.
Бурни танци вихреха листата,
жълти пламъци разгаряха в гората.
Пурпурни искрици, шарени, звънливи,
всички клони бяха те обвили.

Падаха изящно на земята
и покриваха я с пагубна украса.
А дърветата самотни
сбогуваха се веки с техни рожби.

Сиви капки на разплата
потушиха бурята в гората,
нежно плъзгайки се по кората
на майката, Bърбата.

И спокойствието прокобно на мъглата
полепна жaдно по стеблата, по листата.
Прегърна тъжните дървета,
целуна обгорените крачета...
...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рен Леан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....