** Без заглавие и без край за есента... **
Неизвестен млад поет погледна плахо във зората
и сладко вдъхновение погали му душата.
Хладна есен бе се разпростряла,
жaрка песен бе запяла.
Бурни танци вихреха листата,
жълти пламъци разгаряха в гората.
Пурпурни искрици, шарени, звънливи,
всички клони бяха те обвили.
Падаха изящно на земята
и покриваха я с пагубна украса.
А дърветата самотни ...