** Без заглавие и без край за есента... **

Неизвестен млад поет погледна плахо във зората
и сладко вдъхновение погали му душата.
Хладна есен бе се разпростряла,
жaрка песен бе запяла.
Бурни танци вихреха листата,
жълти пламъци разгаряха в гората.
Пурпурни искрици, шарени, звънливи,
всички клони бяха те обвили.

Падаха изящно на земята
и покриваха я с пагубна украса.
А дърветата самотни
сбогуваха се веки с техни рожби.

Сиви капки на разплата
потушиха бурята в гората,
нежно плъзгайки се по кората
на майката, Bърбата.

И спокойствието прокобно на мъглата
полепна жaдно по стеблата, по листата.
Прегърна тъжните дървета,
целуна обгорените крачета...
...