10 окт. 2007 г., 19:29

Без запетаи

1.1K 0 2
Ето днес дори не ползвам чернова
Не драскам думи редове
Не пиша запетаи
Няма редакция за тези стихове
Това са те избликнали в сърце

И казваме че хората нещастни сме
Оставяме чувствата да властват над нас
Гняв и болка радост и тъга
Те управляват нашата съдба
Защо

Защо им позволяваме на тези господари
Да казват кое е право и кое лъжа.
Защо не спираме телевизора след слави
А продължаваме да мислим във нощта

Защо ли се наричаме дори и хора
Какво човечно има в нас
Дори да не искаме се нараняваме
За едната простичка игра

И спрете да играете тази пиеса
Музикантите дори остаряха
Погледнете дъжда той с нова одежда
утре ще облече и донесе радостта


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рефицул Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Знам, че това е малко и не може да опедели как ми въздейства, но като си събера думите и мислите след този стих може ида намеря точната дума
  • Благодаря!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...