Oct 10, 2007, 7:29 PM

Без запетаи

  Poetry
1.1K 0 2
Ето днес дори не ползвам чернова
Не драскам думи редове
Не пиша запетаи
Няма редакция за тези стихове
Това са те избликнали в сърце

И казваме че хората нещастни сме
Оставяме чувствата да властват над нас
Гняв и болка радост и тъга
Те управляват нашата съдба
Защо

Защо им позволяваме на тези господари
Да казват кое е право и кое лъжа.
Защо не спираме телевизора след слави
А продължаваме да мислим във нощта

Защо ли се наричаме дори и хора
Какво човечно има в нас
Дори да не искаме се нараняваме
За едната простичка игра

И спрете да играете тази пиеса
Музикантите дори остаряха
Погледнете дъжда той с нова одежда
утре ще облече и донесе радостта


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рефицул All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Знам, че това е малко и не може да опедели как ми въздейства, но като си събера думите и мислите след този стих може ида намеря точната дума
  • Благодаря!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...