Безбрежия
Безбрежия -
безцелните вълни
прехвърлят глухо белите си пръсти.
Шумят огромни борови гори,
а някъде небето се намръщва...
Ще гледам винаги от пясъчния бряг
как тръгват, като че без вяра
изрязани от вятъра ята
и как се стапя бялата им пяна.
...Далечни спомени - безформени деца
от непразнувани и глъхнещи победи.
И като крясък от далечни светлини
достигат те слуха, в очите спрели...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
