2 июн. 2009 г., 23:41

Безчувствен

1.2K 0 1

Топла ръж,

студени длани,

галят твоето лице.

Горещи чувства

в прах облени, търсят твоето небе.

Криеш себе си в мъглите,

тулиш душата в мраз,

не намираш смисъла на дните

и ме поглеждаш,

а в погледа ти - мраз.

Пропадаш, търсиш,

не намираш,

криеш болката в страх,

а погледите чужди ти изглеждат,

сякаш пропити с гняв.

Безчувствен си!

И аз не те желая,

да те гледам със тъга,

безчувствен - аз от теб не се нуждая,

да загасвам с теб като зора!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стелла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • така е ... тъжно и ненужно, но уви - добрата душа се стреми да утеши човека в беда и сирота

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...