Топла ръж,
студени длани,
галят твоето лице.
Горещи чувства
в прах облени, търсят твоето небе.
Криеш себе си в мъглите,
тулиш душата в мраз,
не намираш смисъла на дните
и ме поглеждаш,
а в погледа ти - мраз.
Пропадаш, търсиш,
не намираш,
криеш болката в страх,
а погледите чужди ти изглеждат,
сякаш пропити с гняв.
Безчувствен си!
И аз не те желая,
да те гледам със тъга,
безчувствен - аз от теб не се нуждая,
да загасвам с теб като зора!
© Стелла Всички права запазени