Топла ръж,
студени длани,
галят твоето лице.
Горещи чувства
в прах облени, търсят твоето небе.
Криеш себе си в мъглите,
тулиш душата в мраз,
не намираш смисъла на дните
и ме поглеждаш,
а в погледа ти - мраз.
Пропадаш, търсиш,
не намираш,
криеш болката в страх,
а погледите чужди ти изглеждат,
сякаш пропити с гняв.
Безчувствен си!
И аз не те желая,
да те гледам със тъга,
безчувствен - аз от теб не се нуждая,
да загасвам с теб като зора!
© Стелла All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
