Бездихания
Събирам ароматни бездихания
в поляните на твоите мечти -
с букетче от разцъфнали желания
ти влюбеното утро украси...
И сливат се във изгрева мълчания,
а от небето топъл дъжд вали,
красива страст, разголила признание,
във стръкче момин смях се прероди...
Улавяме от ветровете трепети
и в звездни угари пилеем плам,
безкраят ни постели лунни шепоти
и ни зави с неземната си длан...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
