Бездихания
Събирам ароматни бездихания
в поляните на твоите мечти -
с букетче от разцъфнали желания
ти влюбеното утро украси...
И сливат се във изгрева мълчания,
а от небето топъл дъжд вали,
красива страст, разголила признание,
във стръкче момин смях се прероди...
Улавяме от ветровете трепети
и в звездни угари пилеем плам,
безкраят ни постели лунни шепоти
и ни зави с неземната си длан...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
