"Бездна"
от Радост - искрен смях,
Днес вие, изрод бесен,
Мъчителен - безимен страх...
Душата - пеперуда изгорена,
лежи - умира във прахта,
отново, пак и пак ранена,
разлага, слива със Скръбта.
А Болката е Тъмна Бездна...
- Ужасна, Мъртва Празнота...
По-плашеща от Мрака...
- Огромна,Черна Грозота.
Там, дето тръпнещи тела,
окъпани от Лунна светлина,
се милваха - забравили света,
сега Ридае ослепена Любовта...
В Душата ми е Болка...
Агония - Жестока и Безмерна...
В Душата ми е Бездна...
- Безкрайна, Мъртва Празнота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилио Катана Все права защищены