Jul 6, 2008, 6:40 AM

"Бездна"

  Poetry
865 0 1
Там, де звучеше песен,
 от Радост - искрен смях,
  Днес вие, изрод бесен,
   Мъчителен - безимен страх...

Душата - пеперуда изгорена,
 лежи - умира във прахта,
  отново, пак и пак ранена,
   разлага, слива със Скръбта.

А Болката е Тъмна Бездна...
 - Ужасна, Мъртва Празнота...
    По-плашеща от Мрака...
     - Огромна,Черна Грозота.

Там, дето тръпнещи тела,
 окъпани от Лунна светлина,
  се милваха - забравили света,
   сега Ридае ослепена Любовта...

В Душата ми е Болка...
 Агония - Жестока и Безмерна...
   В Душата ми е Бездна...
    - Безкрайна, Мъртва Празнота...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилио Катана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...