Jul 6, 2008, 6:40 AM

"Бездна"

  Poetry
861 0 1
Там, де звучеше песен,
 от Радост - искрен смях,
  Днес вие, изрод бесен,
   Мъчителен - безимен страх...

Душата - пеперуда изгорена,
 лежи - умира във прахта,
  отново, пак и пак ранена,
   разлага, слива със Скръбта.

А Болката е Тъмна Бездна...
 - Ужасна, Мъртва Празнота...
    По-плашеща от Мрака...
     - Огромна,Черна Грозота.

Там, дето тръпнещи тела,
 окъпани от Лунна светлина,
  се милваха - забравили света,
   сега Ридае ослепена Любовта...

В Душата ми е Болка...
 Агония - Жестока и Безмерна...
   В Душата ми е Бездна...
    - Безкрайна, Мъртва Празнота...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилио Катана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...