Jul 6, 2008, 6:40 AM

"Бездна"

  Poetry
864 0 1
Там, де звучеше песен,
 от Радост - искрен смях,
  Днес вие, изрод бесен,
   Мъчителен - безимен страх...

Душата - пеперуда изгорена,
 лежи - умира във прахта,
  отново, пак и пак ранена,
   разлага, слива със Скръбта.

А Болката е Тъмна Бездна...
 - Ужасна, Мъртва Празнота...
    По-плашеща от Мрака...
     - Огромна,Черна Грозота.

Там, дето тръпнещи тела,
 окъпани от Лунна светлина,
  се милваха - забравили света,
   сега Ридае ослепена Любовта...

В Душата ми е Болка...
 Агония - Жестока и Безмерна...
   В Душата ми е Бездна...
    - Безкрайна, Мъртва Празнота...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилио Катана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...