6.07.2008 г., 6:40 ч.

"Бездна" 

  Поезия
762 0 1
Там, де звучеше песен,
от Радост - искрен смях,
Днес вие, изрод бесен,
Мъчителен - безимен страх...
Душата - пеперуда изгорена,
лежи - умира във прахта,
отново, пак и пак ранена,
разлага, слива със Скръбта.
А Болката е Тъмна Бездна...
- Ужасна, Мъртва Празнота...
По-плашеща от Мрака...
- Огромна,Черна Грозота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилио Катана Всички права запазени

Предложения
: ??:??