6.07.2008 г., 6:40

"Бездна"

863 0 1
Там, де звучеше песен,
 от Радост - искрен смях,
  Днес вие, изрод бесен,
   Мъчителен - безимен страх...

Душата - пеперуда изгорена,
 лежи - умира във прахта,
  отново, пак и пак ранена,
   разлага, слива със Скръбта.

А Болката е Тъмна Бездна...
 - Ужасна, Мъртва Празнота...
    По-плашеща от Мрака...
     - Огромна,Черна Грозота.

Там, дето тръпнещи тела,
 окъпани от Лунна светлина,
  се милваха - забравили света,
   сега Ридае ослепена Любовта...

В Душата ми е Болка...
 Агония - Жестока и Безмерна...
   В Душата ми е Бездна...
    - Безкрайна, Мъртва Празнота...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилио Катана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...