10 февр. 2005 г., 11:49

Бездомница 

  Поэзия
1378 0 3
Намираше си къща и подслон,
поставяше основите,
превръщаше ги в дом,
с огледала, саксия, цвете,
един прозорец и врата,
а между двете - въздух, топлина...
Живееше обичайки.
Гореше с топъл чай небцето
и си забиваше карфици
в средата на сърцето,
да и напомнят, че е жива,
че  някога се е усмихвала,
че е била щастлива.
Но щом настъпеше сезонът
на дъждовете и снега,
подгизнали основите,
се давеха отдолу под леда.
А тя, останала отново там,
при другите загубени и търсещи,
опитваше да тръгне,
опитваше със плам,
отново  изпод земята
дъски за къща да изтръгне.

© Диана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??