10 февр. 2005 г., 11:49

Бездомница

1.7K 0 3
Намираше си къща и подслон,
поставяше основите,
превръщаше ги в дом,
с огледала, саксия, цвете,
един прозорец и врата,
а между двете - въздух, топлина...
Живееше обичайки.
Гореше с топъл чай небцето
и си забиваше карфици
в средата на сърцето,
да и напомнят, че е жива,
че  някога се е усмихвала,
че е била щастлива.
Но щом настъпеше сезонът
на дъждовете и снега,
подгизнали основите,
се давеха отдолу под леда.
А тя, останала отново там,
при другите загубени и търсещи,
опитваше да тръгне,
опитваше със плам,
отново  изпод земята
дъски за къща да изтръгне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...