10.02.2005 г., 11:49 ч.

Бездомница 

  Поезия
1377 0 3
Намираше си къща и подслон,
поставяше основите,
превръщаше ги в дом,
с огледала, саксия, цвете,
един прозорец и врата,
а между двете - въздух, топлина...
Живееше обичайки.
Гореше с топъл чай небцето
и си забиваше карфици
в средата на сърцето,
да и напомнят, че е жива,
че  някога се е усмихвала,
че е била щастлива.
Но щом настъпеше сезонът
на дъждовете и снега,
подгизнали основите,
се давеха отдолу под леда.
А тя, останала отново там,
при другите загубени и търсещи,
опитваше да тръгне,
опитваше със плам,
отново  изпод земята
дъски за къща да изтръгне.

© Диана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??